ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА : Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита

 

На 26 октомври църквата отбелязва денят на Св.Димитър.

Той е роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиян го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците, при връщането си от поход от източната част на империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор той бил обезглавен, а Димитър — убит  чрез пробождане с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си,  прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика в Солун на мястото на малкия храм.

Чудотворната сила на Свети Димитър е и причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Там празникът се чества особено празнично.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василии II българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян,  тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян който бил обсадил града, в Русия пък - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е като цяло антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.

 

Традиции и обреди

 

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват българите. А тази година празникът ни завари с вече навалял сняг. До този ден стопаните би трябвало да са си прибрали цялата реколта и да са си подредили дървата за огрев.

 

От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква

 

Поверия за Димитровден

 

В някои старопланински райони стопаните следят на Димитровден за “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата, въпреки че това е характерно за друг празник - Игнажден.  Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

 

ДИМИТРОВСКА ПИТА С ЯБЪЛКИ

 

1 кг брашно

1,5 кг ябълки

25 г мая

100 г захар

200 мл олио

100 орехи смлени

1 и ½ ч.ч вода

кора от 1 лимон

щипка сол

 

Разтваряме маята в топлата вода докато втаса. Изсипваме я в брашното, добавяме половината олио и замесваме меко тесто. Разделяме на три части – и разточваме три кори.

Ябълките настъргваме, добавяме захарта, настърганата лимонова кора и смлените орехови ядки – ако ябълките са много сочни и сместа става много течна, може да се добави малко галета.

В намазнена и набрашнена тава слагаме първата кора, отгоре изсипваме половината от сместа, поставяме втората кора, изсипваме останката от плънката и похлупваме с третата кора. Печем до зачервяване в умерена фурна. Може да се поръси с пудра захар, сервира се студена.