НЕ ИСКАМ НА УЧИЛИЩЕ

Много деца не искат да ходят на училище. Фактът, че на родителите това понякога изглежда просто мързел, в действителност се оказва лоша адаптация и това е един много сериозен проблем. По някаква причина, ученикът спира да получава в училище, това от което се нуждае : интересна информация, добри оценки или просто адекватна комуникация със съучениците. 
 
Причините децата да не искат да ходят на училище са много, те са най-различни, но много често водят до развитието на неврози. Според психолози, училището за детето изобщо си е един голям вечен стрес: огромна информация, прекалено много домашна работа, постоянно очакване на оценката - това е само приблизителен списък на това, което се отразява на нервната система на детето. Да добавим ранното ставане, особено неприятно през зимата и не на последно място сложните взаимоотношения с връстниците  и ще разберете колко сериозно, емоционално и физически, се натоварват и уморяват нашите деца. 
 
КРИЗАТА
Първите тежки, критични точки са при първолаците, след това при прехода от етап на етап - в петия клас и накрая в гимназията - седми, осми клас. Първата трудност е свързана с факта, че се променя драстично  вида на дейност на детето, в пети клас то започва да взаимодейства с много преподаватели и то едновременно, всеки с различни разбирания и изисквания. А втората е свързана с евентуалната смяна на училището, а оттам и цялата заобикаляща го среда, но най-вече смяната на съучениците. 
 
Всеки един от тези етапи, като цяло, изисква внимание, но единственият общ съвет, който родителите могат да получат е да отделят колкото се може повече внимание на ученика, а не да го "забравят" още след месец септември. Защото адаптацията към новия етап може да продължи много дълго време - при първолаците например може да бъде от  3-4 седмици до шест месеца. 
 
КОЙ Е ВИНОВЕН 
И така причините за нежеланието да се ходи на училище най-общо се делят на две групи. Първата е свързана с проблеми в образователния процес, а втората с общуването със съучениците. И ако при изоставане и несправяне с уроците, бихме могли веднага да вземем мерки и да помогнем, то взаимоотношенията в училищния колектив са сложни и не рядко лишени от логика и здрав смисъл. 
 
КАКВО ДА ПРАВИМ
При затруднения в усвояването на учебния материал, много важна е настройката на детето. Ако то не разбира защо е необходимо да се учи, значи родителите лошо са обяснили. И ако детето среща трудности и му е необходимо повече време за подготовка, нека не изискваме то да носи непременно отлични оценки. При родители перфекционисти, не е задължително и детето да е такова. Освен това, при недостигане на високите очаквания на родителите, ученикът може да реши, че няма да го обичат, ще му се карат, а последиците от това могат дабъдат наистина тежки. Учениците са преди всичко деца и затова задължително трябва да разполагат с време за почивка и игра, свободно, на воля. Животът им не бива да се превръща в затворен кръг от училищни и извънкласни дейности.
 
Проблемът в общуването е по-сложен. Тук се намесва комуникацията с връстници, учители, директор, дори охраната. И никой не знае кой е по-жесток - децата, които правят лоши неща от глупост, или учителите, неволно или съзнателно унижаващи ученика. Простият факт е, че училището е  затворена, не прозрачна организация и истината за това, което се случва там, може да ви каже в повечето случаи, само детето, така че по отношение на ученика трябва винаги да се действа във вид на презумпцията за невинност. И всички съвети могат да бъдат само много приблизителни, във всеки случай е необходим  индивидуален подход, защото дори когато има външна прилика, всички случаи са различни. 
И все пак основното е родителите да не оставят всичко на самотек, в смисъл че всичко ще се реши от самосебе си. Детето трябва да знае, че не е само, че зад него има непоколебима сила- родителите, които го обичат винаги и когато е получил лоша оценка, и когато учителят се е оплакал от него.
Борбата с училищната система е трудна и понякога почти невъзможна, затова трябва винаги да се опитваме да запазим спокойствие и навреме да реагираме на проблема.
Остава надеждата, че все някога ще дойде краят на училищните дни и нашето дете вече ще се е научило да се справя само във всяка ситуация.
 
източник www.dorognoe.ru


Още от категорията

« назад