ЛИКА ЯНКО - КАРТИНИ В БЯЛО
Не всички художници успяват да получат признание за своя труд. Много остават неоценени цял живот и едва след смъртта си стават известни. Художник с изключителен талант, но останала неразбрана и късно получила признание е Лика Янко - ярък представител на съвременното изобразително изкуство.
Тя е родена в София през 1928 г. в семейство на албански емигранти. Завършва Френският колеж в столицата, където се запознава с творчеството на Сезан, Гоген и Ван Гог. Талантът й е голям и още на петнадесет години е приета в Художествената гимназия в специалност Живопис. Там й преподават Дечко Узунов и проф. Илия Петров.
Изключително специфичният рисунък на Лика Янко не среща одобрение. Творбите й са определени като прекалено елементарни, дори примитивни. Критиката срещу нея е толкова голяма, че първата й самостоятелна изложба през 1967г е преждевременно прекратена.
Платната й остават неразбрани, а те са толкова живи и привличат със своята естествена простота. Творчеството й притежава уникален стил. Картините й са лесно разпознаваеми и бързо грабват със своята нежност и белота. Рисува природа, животни и хора по детски наивно и чисто. Предпочитан цвят е белият, защото както Лика Янко казва „бялото е цветът на бога”. Използва дори мъниста, мидички, стъкълца. Не се страхува да експериментира. Талантът й е свободен да създава и твори. Отделни картини напомнят стила на Пикасо и затова Лика Янко е наричана често "българският Пикасо".
Огорчена от неуспеха на първата си изложба, Лика Янко се затваря в ателието си. Дълго време не излага нищо, но не спира да твори. Открива я Людмила Живкова, която урежда нейна изложба през 1981г. Талантът й е забелязан и този път оценен. Междувременно Лика Янко получава висока оценка от европейски галеристи и много нейни картини са купени от чужди посолства.
Художничката прави само седем изложби, а малко преди да умре дарява 80 свои платна на Софийската градска художествена галерия.
През 1989г получава наградата „София”.
