НИКОЛА КРУШКИН - ЧОЛАКА, ЕДИН ОТ ЧЕТИРИМАТА СОФИЙСКИ КНИЖАРИ

    Има една тиха уличка, близо до Южния парк, която носи името „Никола Крушкин – Чолака”. Кръстена е на велик човек, за съжаление малко известен. Неговото дело е от голямо значение за освободителното движение против турците, организирано в София.
    Никола Стефанов Крушкин е роден 1836г. в с.Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си в огъня. Оттам идва и прякорът му „чолав” , чолака, което допълва имената му. Така е и известен Никола Стефанов Крушкин – Чолака.
    Останал сирак в ранна детска възраст, той става послушник в Драгалевския манастир. Тогавашният игумен Генадии Скитник е съратник на Васил Левски. В манастира Никола се запознава с Апостола. По-късно обикаля и събира дарения из околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с.Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“.
    Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (дн. до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Там той  разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама от оцелелите Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев.
    Единствено в град София книжарите организират своя революционна група. Основни лица са Георги Абаджията, Киро Геошев, Стоян Книжар и Чолака. Въпреки, че София не възстава през април 1876г, дейността на книжарите оказва силно влияние върху хората. Каква голяма сила крие една тънка книжка Песнопойка с революционни песни. Само да ги прочетат е достатъчно у хората да се събуди революционният дух, желанието за Свобода и най-вече укрепне мисълта, че не са сами в борбата, че краят на игото е близо. 
 
"Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня

с тръба зове свойте братя:

всички на оръжие!

 

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие!"

 

След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция, преследванията се задълбочават и  следите стигат до софийските книжари. Никола Крушкин е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Така и не успява да дочака раждането на първото си дете.
Съвсем малко, само няколко месеца преди Освобождението на 15 ноември 1877 година са обесени Никола Крушкин, заедно с Георги Абаджията, Киро Гьошев и Стоян Книжар - другите софийски книжари - революционери.
В центъра на гр.Бистрица е издигнат паметник на Никола Крушкин – Чолака.
 
    Малко известен факт е, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, загинали в борбата за свободата на България.
    Лъвов мост е било мястото, където са били екзекутирани престъпниците. Тогава тук се е намирал Шареният мост. В Османската империя имало правило престъпникът, ако е пришелец, т.е. не е от града да бъде обесен пред портата, през която е влязъл. А местните ги бесели по площадите. Затова и Васил Левски е обесен при Орханийското шосе. Там била Източната порта, през която влязъл в града.
     Книжарите не доживяват Освобождението, но тяхното дело се помни. Идеята за построяването на Лъвов мост е на Христо Г. Данов и е приета от много интелектуалци и политици. Така започва изработването на един много мащабен проект за мемориял. Изпълнението му става през 1889 - 1890г от Вацлав Прошек. В крайна сметка построен е само мостът с четирите лъва. Огромният Кръгов площад отпада в последствие от проекта. Забележителни по своята красота са четирите лъва, изработени от бронз. В памет на смелия дух, непримиримата мисъл и неуморната борба на четиримата софийски книжари, загубили живота си, заради своята просветителска дейност, само броени месеци преди Освобождението.
Източник https://bg.wikipedia.org
https://niedvetesmama.blogspot.bg/


Още от категорията

« назад