СТИХЧЕТА С КАРТИНКИ

 

 
 
 
 
ЕСЕН
 
Есен - цветна и красива,
нежно жълта, светла, жива.
После- топла и кафява,
обвита в тишина,
а също и червена, ярка,
окъпана в светлина.
 
Последни топли дни,
притихнали, окапали листа.
Последни слънчеви лъчи,
прозрачни, с бледа топлина.
 
Самотни, голи клони,
килим изсъхнала трева,
стаена е земята цяла,
       в очакване на снежна пелена.
 
 
 

НИЕ ДВЕТЕ С МАМА

Ние двете с мама
правим чудеса,
ние двете с мама
можем всичко на света.
 
И съм силна, и съм смела,
най-безстрашна съм сега.
Всичко мога да постигна,
щом до мен е тя.
 
Мама ме обича,
мама ме закриля.
Вечер  с нежност ме завива,
с целувки ме покрива.
 
На земята няма 
обич по-голяма.
Щастие неизмеримо
това сме аз и мама.
 
 
 
 
 



ПРИКАЗЕН СВЯТ
 
Книжката любима страници отваря,
детска усмивка бързо засиява.
Приказни герои, омайни същества,
чудни приключения очакват ни сега.
 
Замък с високи кули,
градина пълна с розов цвят,
високи, стръмни стълби,
тънещи в полумрак.
 
Спокойствие и тишина посрещат
на кон пристигналият царски син,
сякаш всичко живо е замряло,
спят дълъг стогодишен сън.
 
Малка къщичка в гората,
на слънчева полянка, пълна с цветя,
тръгват рано още със зората,
джуджетата с дългата брада.
 
Смел наперен котарак,
с ботушки на краката 
и смешна шапка на главата,
весел и усмихнат под мустак.
 
А там в дълбините морски,
ако погледнеш в прозрачната вода,
ще видиш нежната русалка,
с дълга бляскава коса.
 
Безброй герои приказки разказват,
за чудни светове истории безкрай,
очакват с нетърпение някое дете,
любима книжка да вземе в ръце.
 
 
 
 
 
 
 

СЪН

Чайка плава по вълните,
в бяла морска пяна
се къпят нежно скалите.
Вятъра носи солени пръски-
ситни капчици от дълбините морски.
Парченца мидени черупки-
безброй съкровища безценни,
огряни в слънчеви милувки
на детството приятели верни.









Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите...



ЕСЕННИ СТИХЧЕТА

Чадър 

Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето
чадър.

Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче -
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му,
в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът „зън-зън“ -
като малко момче
пак ще хукне навън.

Леда Милева


Есен

Глъхнат вред полята,
хълмове, горички.
Няма ги да пеят
веселите птички.

Към предели южни -
някъде далече -
зад морето бяло
отлетяха вече.

Капят и листата
от унили клони,
златошита есен
златни сълзи рони.

Трайко Симеонов


Към училището 

Ученичка вече
се записа Лалка,
а пък мен не щяха,
ти била си малка!

Днес кога ми каза:
- Сбогом, моя сладка,
и тръгна в ръцете
с молив и тетрадка.

Толкоз домъчня ми,
чак ми се доплака!
Що и мен не взеха
заедно със кака?

Чичо Стоян


Първолаче

Сиво свраче-късокраче,
стиснало букварче, плаче:
– Малко свраче съм, обаче
искам да съм първолаче!

Как да пиша със перата,
как да смятам със крилата,
щом не знам – за срам в гората! -
азбуката и числата!

Нека тук неук се влачи
само Ежко! Аз обаче
искам да съм първолаче!
Искам да съм умно свраче!

Кръстьо Станишев



Врабец 

Казват, че не съм красив,
че съм рошав и свадлив,
че не съм добър певец,
нито пък голям хубавец.
Може да е вярно туй;
но, момченце, ти ме чуй! -
Август мине ли по нас,
не настанал още мраз,
разни птици – хубавици
и прославени певици
през реки и планините
бягат в топлите страни.
А пък аз и в пек, и в студ,
необлечен, необут,
все стоя си, всеки знай,
в моя хубав роден край.
Нека да не съм красив,
да съм рошав и свадлив,
нека да не съм певец,
аз съм патриот-врабец!

Добри Жотев


Катеричка Рунтавелка

Катеричка Рунтавелка
със опашчица къделка.
Цял ден тича без да спира
цял ден лешници събира.
Че когато дойде зима
тя храница да си има.

Атанас Душков

Мечо 

Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.


Изведнъж рукна дъжд

Изведнъж
рукна дъжд.
По скали,
все вали
и вали.
Мокри пъстрите листата
и тревите,
и пръстта,
и промъкнал се в капчука,
на прозореца ми чука.
-Чук! Чук! Чук!
Аз на топличко съм тук!

Владимир Голев


Ръкавички

Седнала на прага
мъничката Гичка,
колко и приляга –
плете ръкавичка!

Бримчица оплита,
после две разплита -
дяволската плетка
все излиза рядка!

Скоро сняг ще падне,
трябват ръкавички!
Пипайте по-бърже,
палави ръчички!

Веса Паспалеева


Най-обичам у дома

Най-обичам у дома
вечер да се прибера.

Вредом спуска се тъма,
няма вече вън игра.
Няма хора, няма звън,
няма птичи гласове.
По дворовете без сън
само вятърът снове.

А пък в къщи огън грей.
Топла пита се пече.
Татко влиза и се смей.
Щипе ме: „Здравей, момче!“

Сяда и рисува с мен
къщички и зверове,
плет с един петел червен
и висо-око върхове...
Вън навред лежи тъма.
Няма вече вън игра...

Най-обичам у дома
вечер да се прибера.

Владимир Голев


Дъжд

Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
По стъклата, по вратите
и се леят по стените.

Само Петльо вън стои,
той от дъжд не се бои -
сгушил човка под крилата,
таз беда му е позната.

Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
Всички птички отлетяха,
дори сбогом не вземаха!

Дора Габе


Листата на брезата
Карнавал в гората 

Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.

Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете
с кавали. -
Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.

А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал.


Златушко


Листата
на брезата
отидоха на карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две -
Златушко
и Треперушко.

Златушко
дълго се люшка
на своето клонче.
Погледа, почака
и заплака.

- Защо плачеш? -
попитаха две тревички. -
Тръгвай! Отлитнаха всички.
- Не можах да се откъсна,
когато бе време -
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тък ще изсъхна. Самичко.

- Защо? -
извикаха двете тревички. -
Не искаш ли да слезеш при нас?

- Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
- Ти ще ни бъдеш палтенце!
Ела, ела -
много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем в дните студени!

- Без мене? -
Тъй се зачуди Златушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.

А тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.



Треперушко


- И аз ще литна! -
реши Треперушко. -
И аз съм листенце,
и от мене ще стане палтенце
за някоя малка тревичка.

Скочи от клонка висока,
но падна до потока.

Огледа се, почака
и заплака,
защото наблизо нямаше
нито една тревичка.

- Не плачи -
каза мравката кротка. -
Ти ще станеш на лодка!

- В такива минути тежки
не ми е до смешки.
От мене лодка не става!

- Напротив. Аз търся точно такава.
Виж ме - не съм дебела.
Аз съм малка, но смела.
Ако и ти си юнак,
до морето ще плуваме чак!

- Юнак съм! -
Треперушко отвърна
и в лодка за миг се превърна.
Отплува листенцето леко
далеко, далеко, далеко.



Майката и врабчето


Майката на листата
беше брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,
пременена.
Сега остана самичка.

На пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето
долетя врабчето.
То беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:

- Чудесно беше.Просто нямам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
А твоите деца-те бяха най-красиви.
И как танцуваха! Същински балерини!
За тях ще се говори пет години...
И всички казваха:Брезата е честита!

- Ами Златушко? - майката попита.

-Златушко ли?Най-малкото листенце!
Той стана на палтенце
за две тревички голи.

- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях и него.
На лодка стана и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!

Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.

А майката-бреза усети, че заспива.
Тя беше уморена, но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.

Леда Милева


Есен

Бързо лятото отлитна.
Тънка хладина повя
над лъки, градини китни,
над пожънати нивя.
Сутрин по полята равни
ходят сребърни мъгли
и из пътя скърцат бавни
с плод препълнени коли.

Слънчогледи се люлеят,
царевици шумолят,
сочни ябълки златеят -
откъсни, тръгни на път,
гдето знаците крайпътни
надалеч-далеч зоват,
гдето в далнините смътни
чисти ветрове текат...

Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.

И си спомнят дните жежки
с пълно, весело сърце
и почиват тия тежки
и попукани ръце,
гдето с мъдър труд създават
красотата на света,
гдето на човека дават
хляба бял и радостта.

Андрей Германов 



Зимни стихчета.  
 
Дядо Коледа 
 
Сняг на облаци се вдига.Дядо Коледа пристигав златна хубава шейначак от Стара планина.Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят.В сладък сън децата спят.Но да знаят той що носи,ще наскачат голи, босии ще вдигнат шум безкрай.„Дай на мене, дядо, дай!На мене кукла, на Стоянтопка или барабан!“
 
Гео Милев
 
 
Край елхата 
 
Дядо Коледа, къде се бавишв тази бяла зимна нощ?Гледай да не ме забравишда не дойдеш с празен кош.
 
Мило птиче от елхатаразпери крилца, хвръкни,доведи го със шейнатапрез поля и планини.
 
Грей по-силно ти, звездичке,ярко, ярко заблести -от високата елхичкапътя му насочвай ти.
 
Дядо Коледа, къде се бавиш,нищо, че си доста стар,бързай да не ме забравиш,книжка искам – хубав дар.
 
Лъчезар Станчев
 
Зима
 
Мечо готви се за сънС бели внучки веселушкиБаба Зима шета вън.Хапнал си медец и крушки,Мечо готви се за сън.
 
Седнал на леглото меко,той с прозявка гледа каквъв гората леко, лекопада пухкавият сняг.И с въздишка Мечо рече:- Слънчо драг, къде се скри?Вън за мене няма вечени разходки, ни игри!
 
Щом гората в сън заглъхне,казват – трябва да се спи.Чак кога южняк полъхне,този сняг ще се стопи!
 
Димитър Спасов
 
 
Писмо до Баба Зима
 
Закъснява тази драгаБаба Зима снеговита.Катеричката предлагас писъмце да я повикат.
 
Ястребът перо подава,дава букът чисти листи.Вятър в тихата дъбравапише буквите златисти.
 
Гълъбът писмото взимаи на север литва весел...Досега на Баба Зимасигурно го е занесъл.
 
Кирил Назъров
 
 
На какво ухае зимата? 
 
Зимата ухае на снежинкии златисти бабини милинки,рано сутрин - на игра голяма,вечер пък - на приказки до мама.На шейна със пеещи звънчета,на бъбриви весели джуджета...Ала ароматът й най-яръке на чакан коледен подарък!
 
Мая Дългъчева
 
 
Зима иде 
 
Всеки ден редей гората,рози сух листец.Скоро ще покрий земятапухкав бял снежец.
 
И комини ще запушатнад къщята вред.Ще замлъкнат, ще се сгушатручеи под лед.
 
И пързалките тогаваще намерим пак.Весел вик ще се раздававън до тъмно чак...
 
Кирил Христов
 
 
Малък Сечко февруари
 
Що за халазавилняла -вятър, дъжд и сняг!Вей, завява,заслепявани очите чак!Малък Сечко,Сечко-бечко,стига се люти!Не върлувай,не бушувай -спри гнев си ти!
 
Духаш, чукаши се пукаш,ала пролеттапак ще блеснепосред песни,радост и цветя.
 
Гео Милев
 
 
Коледа 
 
Разтвори се тъмно небеСъс сребърна месечина,С облачета и звездици –Разтвори се нашироко,На широко, на дълбоко,Че се спусна златна стълбаОт небето до земята,А по нея млада БогаСлезе долу при децата.Кое дете сън заспало,Млада Бога не видяло,Кое дете лошо билоМлада Бога натъжило.Само дете коледарчеМлада Бога веселилоИ звезда ВитлеемскаЛюлката му осветила.
 
Дора Габе
 
 
Коледари 
 
Коледо, Коледо,Златни свещи,Пълни пещи,Сладки птички горещи,Скоро слагайте софрата,Че да дойдат всички, всичкиГости на земята!
 
Коледо, Коледо,Коледари,Скъпи дари,Нека вземе който свари.Господ всичко ни изпрати,За да няма таз нощ нийдеБедни и богати.
 
Дора Габе
 
 
Февруари 
 
Февруари-ари,с тебе сме другари -бодри и сърцати,всекиму познати.
 
Ти от рано-рано,викаш: „Хайде, Ваньо,чака стръмнината,грабвай си шейната!“
 
И тогава-авамама шал ми дава,за да не изтинав снежната пъртина.
 
По пързалки-алкисъм с децата малки.Спускаме се, пеем,по снега лудеем.
 
Ти ръцете-етени студиш и двете,щипеш ни странитеи червиш ушите.
 
Но това ни правипъргави и здрави.Февруари-арис тебе сме другари!
 
Асен Босев
 
 
Врабче 
 
Сняг се сипена парцали;вее буря,веят хали.
 
А отвън сечуй врабчетокак се молина детето.
 
И кой знаему езика,той разбрал бикак му вика:
 
Джив-джив!Аз, дете, съмоще жив,още жив!
 
Нека веятбури, хали,нека сняг сесипе, вали...
 
Ако имаш,ти сърце,то ми хвърляйпо зрънце.
 
Джив-джив!Аз, дете, съмоще жив,още жив!
 
И игрив,и скоклив!Джив-джив,джив-джив!
 
Чичо Стоян 
Пролетни стихчета.  

Пролет 

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

Асен Разцветников


Гост 

- Щърко, щърко дългокрак
ти при нас пристигна пак.
Но какво ни носиш тук
от далечен топъл юг?
- Нося слънце и цветя
и Ви водя пролетта.

Ран Босилек


Щъркел

Щъркел шарен,
я кажи -
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!

Чичо Стоян


Пролет

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло слънце ясно -
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.

И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят...

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Васил Н. Попович


Песента на синчеца

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто като радост.
Аз съм мило кат дете.

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Иван Вазов


Добре дошла

Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели.

И всеки млад листец,
и мсеки бял цветец
към слънцето нагоре
е чашчица разтворил!

По градове, села
добре си ин дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!

Елисавета Багряна


Горски теменужки

Слънчо щом прогони
зимните вихрушки,
цъфнха на припек
горски теменужки!

Вижте им цветчето:
синичко, засмяно -
първото букетче
аз набрах за мама!

Веса Паспалеева 
Летни стихчета  

На плажа

Златни, златни песъчинки,
ситни бели раковинки,
парите ми босите петички,
боцкате ми голите ръчички,
аз не искам и да зная!
Край морето ще играя,
ще се пръскам с морска пяна
цяло негърче ще стана!


Леда Милева


На море 

Браво, браво! Дайте апаратче,
за да снемем Пенкиното братче
натопи си храброто момченце
кутлето на лявото краче!

Цветан Ангелов


Рибка и дете

Рибке, рибке, как така
само ти на хладинка
плуваш в нашата река?
Чуваш ли ме? Отпуши
рибешките си уши -
да се гмурна разреши!

Цветан Ангелов


Молба

Лято с весели ята,
дай ни още топли нощи.
Да прощава есента,
но не си отивай още.

Цветан Ангелов


Лято

Няма облаче в небето -
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.
А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига....

Елисавета Багряна


Раче - осмокраче

Аз съм раче - осмокраче
с червено мустаче.
По морета плувам,
по брега лудувам.
Всички ме обичат,
но от мене тичат
да си крият крачетата,
да си пазят нослетата.

Албена Попова


Рибарчета 

Слънчо щом огрее
нашата колиба,
с мрежите на рамо
тръгваме за риба.
На брега ни чакат
лодчиците бели,
ние сме моряци
опитни и смели!
С часове се губим
по море открито,
песента ни прави
още по-честити!
Връщаме се вечер,
с първата звездица,
носим ний на мама
рибки за чорбица!

Веса Паспалеева


Рибар

Татко, татко,
помогни ми,
тънка мрежа
изплети ми!

Аз в ръчица
ще я хвана,
всер речица
ще застана.

Сгодно място
ще намеря,
тънка мрежа
ще разперя.

Дребна риба
ще да хвана,
ще зарадвам
теб и мама.

Цанко Церковски


Сладолед

Братовчедката ми Дечка
ближе сладолед на клечка,
а сестричката й Сийка
си похапва от фунийка.
Само аз не ям студено -
имам гърло зачервено.
Мило Сийчето ме гледа:
Не докосвай сладоледа!
Но фунийка, ако искаш,
ще ти дам да я изгризкаш.

Атанас Цанков


Слънце

Като мило братче
слънцето грее,
никога не плаче,
всякога се смее.

Сутрин рано става -
изпреварва всички,
мие се тогава
в бистрите рекички.

В цъфналите вишни
с бял пешкир се трие.
Като него – виж ни,
мием се и ние!

В нашия прозорец
слънцето наднича,
ранобудни хора
слънцето обича!

Асен Босев


Ропотамо

– Разкажи ми, мила мамо,
за реката Ропотамо.
Вярно ли е, че течала
толкоз тихо, сякаш спяла?

– Тихо е над Ропотамо,
много тихо. Чуваш само
как със дълга човка трака
бяла птица дългокрака.

Или хвръкне чайка бяла,
а водата: огледало,
или облаче червено
плува в нея отразено.

По гърба й плува лодка
със дечица на разходка
и на всяко му се струва,
че не плува, а сънува.

Дора Габе


Радост 

Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.
И щурчето върху нея
почна песен гласовита.

Със чадърче от цветенце
на красива незабравка,
до свирача спря се плахо
кръшна тъмноока мравка.

И калинката пристигна
в свойта аленя премяна,
весел паяк спусна люлка
над листо като поляна.

И олекна в тишината
смях и песен гласовита...
Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.

Слав Хр. Караславов


Питанка 

На кого е слънцето
горе в небесата?
На кого е зрънцето
в нивата засята?

На кого е вятъра,
хукнал през полето?
На кого е ятото
подир самолета?

На кого е лодката
сред водата синя?
На кого е котката,
свита зад комина?...

Питай, питай винаги,
поглед любопитен!
Отговорът сигурно
тук наблизо скрит е.

Висината синкава
своя лъч ти праща.
Свети като плитка
облаче летящо.

Кръстьо Станишев 
 

 


Още от категорията

« назад