САМО ЗА ГРАДИНАРИ - КАК СЕ ПРАВИ РАЗСАД
Истинските градинари знаят, че още през януари започва подготовката за производството на разсад в домашни условия. Независимо, че вече дойде месец март, зимата не си отива. Така че, може да започнем с подготовката на разсада отсега.
ПОЧВЕНИ СМЕСКИ
Те са от основно значение и затова е добре да си набавите необходимите съставки, които се включват в торопочвената смес.
Кои са най-честите съставки
Почва от градината - най-добре от участък, където не са отглеждани зеленчуци.
Торф - продава се в градинските центрове.
Компост - ако имате компостен куп и компостът е готов.
Пясък - препоръчително е да е чист речен.
Оборски тор - да е добре угнил и без наличие на плевели.
Минерални торове - амониев нитрат, обикновен суперфосфат, калиев сулфат.
Когато има възможност е препоръчително градинарите да използват торфоперлитен субстрат. Той има много предимства, тъй като е чист от патогени и неприятели, от плевелни семена и има добра въздухо- и водозащитна способност. Освен това може да се обогати с минерални или биоторове.
За субстрат може да се използва и смес от почва и оборски тор. Той се прилага в оранжерии, парници, елементарни култивационни съоръжения (полиетиленови тунели, лехи и гнезда), сандъчета и други.
Гъст и пикиран разсад може да се произведе и направо върху топли, високи лехи, който са с ширина 120 см и дълбочина 50 см.
При разсадите, които се пикират, това се прави в подходящи съдове - глинени, пластмасови саксийки или пластмасови кофички, на които се правят отвори.
Особено важно е при пикирането да не се подвива коренчето. Растенията, които изискват малка хранителна площ (салата, ранно зеле) се засаждат без да се пикират, а тези, изискващи по-голяма хранителна площ (домати, краставици) - се пикират.
Най-удобно е да се използват терини, които са с различни размери и се избират според вида на зеленчука, който ще се отглежда.
СНАБДЕТЕ СЕ С КАЧЕСТВЕНИ СЕМЕНА
Изборът на сорт трябва да бъде съобразен с направлението на производството, продължителността и периода на отглеждане, устойчивостта на болести, ранозрелостта и продуктивността.
Това са изисквания, които задължително трябва да се спазят от професионалните фермери. За любителите много по-важни са вкуса на зеленчуците, а също така сортовете и хибридите, които са подходящи за консервиране.
Семената трябва да бъдат автентични, сертифицирани, с кълняемост над 96%, влажност 6-8%, сортова чистота над 98%, обеззаразени и калибрирани.
Препоръчително е да купувате семената от специализирани магазини, които са се утвърдили на пазара и гарантират качеството на предлаганите от тях продукти.
НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ СЕМЕНА ОТ ХИБРИДИ
Често начинаещи градинари след като отгледат хубави зеленчуци, искат си да си оставят семена от тях, които съответно да засадят през следващата година. Това може да стане само при културите, които са получени от сортове.
В никакъв случай не трябва да се оставят семена от хибридни растения. Това е така, защото по законите на генетиката следващото поколение не може да възпроизведе всички характеристики на предишното. Казано накратко, ако получите някакви плодове, те няма да са със същото качество като тези, които сте произвели предишната година.
На пакетчетата семена, които купувате от търговската мрежа, трябва да е упоменато дали това е сорт или хибрид. Ако видите означение F1, това означава, че семената са хибридни. От такива растения няма защо да събирате семена наесен!!!
ТЕСТ ЗА КЪЛНЯЕМОСТ
Както вече казахме кълняемостта на семената е най-важното условие за производство на качествен разсад, като тя не трябва да пада под 90%.
За да проверите семена, които сте събрали от градината, може да направите лесен тест. За целта вземете попивателна хартия, става и с марля или кухненска хартия, която се постила на дъното на плитък съд.
Навлажнете хартията и наредете семената. Поставете съда на светло и топло място.
След няколко дни семената покълнат. В зависимост от броя на прокълналите, се преценява годността на останалите семена.
СЕИТБА
В зависимост от насоката на производство, от съоръжението, което ще се използва, както и от метеорологичните условия, срокът за засяване на семената от зеленчуковите култури е различен.
При ранно полско производство на домати, пипер и патладжан се използва 60-дневен пикиран разсад, а при краставици, тиквички, дини и пъпеши - 28-30-дневен.
При средноранно и късно производство на домати, пипер и патладжан се използва 50-дневен непикиран разсад, а при краставици, тиквички, дини и пъпеши - 20-25-дневен разсад
Така например, доматите, пиперът и патладжанът имат сравнително един и същи срок на сеитба, като за ранно производство е от 20-25 януари.
Приблизително еднакъв срок на засаждане имат краставиците и тиквички - 20-25 март, видовете зеле, лукът, празът и целината.
Салатите, за разлика от другите култури, се сеят от началото на септември за късно производство и до началото на февруари за ранно производство.
УСЛОВИЯ
Качественият разсад е необходимо да е здрав, със скъсени междувъзлия по цялата дължина, еднаква дебелина на стъблото и тъмнозелен цвят. За да се постигнат тези показатели, е важно да се осигурят условия, които са близки до биологичните изисквания на съответната култура- температура, светлина, влага.
Също така помещението, където се държи разсадът, трябва да бъде добре осветено, с възможност за проветряване и поддържане на определена температура.
Освен това почвеният субстрат трябва да притежава над 60% органично вещество, добра отцедливост и неутрално pH - 5,5-6,0.
По време на разсадния период изискванията към факторите на средата се променят.
Така например в началото е необходима по-висока температура, за да поникнат растенията, а после се поддържа по-умерена, която се намалява още след пикирането. Не трябва да се допуска обаче понижаване на температурата под 15 градуса.
Торопочвената смес се навлажнява с темперирана вода и се поддържа в състояние 75-80% от ППВ. При слабо завяхване на най-долните листа, растенията трябва да се полеят.
Относителната влажност на въздуха трябва да е около 60-65%.
Източник: У ДОМА